Забележителности

Добави в Svejo

Манастири, църкви, параклиси

Районът е богат на паметници на културата. Пет от тях са с категория „национално значение”.

Архитектурен и художествен паметник на културата са манастирът „Св. Димитър” в с. Подгумер, църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован, църквата „Св. Николай” в кв. Кумарица, църквата „Св. Рождество Богородично” в с. Житен, стенописите на църквата „Св. Петка” в с. Балша.

Курилски манастир „Св. Иван Рилски”

Легендите разказват, че Курилският манастир е един от най-старите в Софийската Света гора, основан още по времето на Първото българско царство близо до старата крепост Белиград. При османското нашествие Курилският манастир е разрушен заедно с крепостта. Според предание, в манастира са престояли мощите на св. Йоан Рилски при пренасянето им от Търново в Рилския манастир през 1469 г. В продължение на два века населението на околните села почитало светото място и лековитото аязмо в близост, и славело паметта на рилския светец. Надпис в преддверието на храма съобщава, че през 1593 г. със средства на жителите от околните села върху основите на старата църква бил изградена нова, посветена на св. Йоан Рилски и изписана през 1596 г. вероятно от известния живописец Пимен Зографски. Тя е еднокорабна, едноабсидна, с два притвора, полуцилиндрично засводена. От този период са оцелели стенописът "Успение Богородично", както и образите на св. Панталеймон, на св. Константин и св. Елена в цял ръст. По времето на игумен Викентий през 1816 г. църквата отново е изписана. През 1830 г. към нея се пристроява вътрешно преддверие, в което е изписан образът на патрона – св. Йоан Рилски. Българският светец е включен към композицията Моление (Дейсис), редом с Исус Христос, св. Богородица и св. Йоан Кръстител. В изграденото през 1849г. външно преддверие интерес представляват сцените „Изгонването от Рая" и "Възнесение на пророк Илия". В манастира се съхранявали някои ценни реликви, като Куриловското евангелие, печатано във Влашко през 16в. и голям каменен свещник с надписи от 1597г. (и двете сега са в Църковния историко-археологически музей в София). Свещникът е дело на майстор Вучо Радивоев от с. Кремиковци. Курилският манастир бил духовно и просветно средище, в него е имало килийно училище. В началото на 20 в. манастирът е бил девически и обитаван от 45 монахини, които развивали просветна и културна дейност, продавали книги, песнопойки, икони. В манастира имало печатница, и се издавала християнска литература и списание „Християнка”. Той бил действащ до към 50-те години на 20 в., когато няколко сгради от него са взети за психиатричната клиника в съседство.

Подгумерски манастир „Св. вмчк Димитър Солунски”

Предполага се, че манастирът е основан през 13 век. При турското нашествие в края на 14 в. манастира е разрушен. От запазен надпис над вратата на манастирската църква личи годината 1597, когато се предполага, че тя е обновена. Църквата е малка, еднокорабна и едноабсидна постройка, с голям притвор и без купол. Стенописите са дело на монаха Пимен Софийски, изографисал много черкви и манастири в България. Разрушаван и опустошаван многократно, манастирът „Св. Димитър” е възстановен отново през 1848 година със средства на жители от околните на Подгумер села - Курило, Гниляне, Кумарица, Желява и др. Тогава за последен път църквата му е изписана. Останалите манастирски сгради и приписките по църковните книги са от средата на 19 в. Тук е пребивавал Васил Левски при обиколките му из Софийско. През втората половина на 20 в. Подгумерският манастир е превърнат в болнично заведение.
През 16 и 17 в. манастирът бил едно от книжовните огнища в Софийско, в него е имало богата библиотека, а някои книги и документи са били писани от обитаващите го монаси. Манастирът е съхранявал екземпляр от първото издание на Софрониевия "Неделник" ("Неделно поучение"), отпечатано в Рим през 1806 година. През 1897 г. в манастирската библиотека все още се пазела и книга за всичките празници през дванадесетте месеца на годината (Миней).

Манастир „Св. Теодор Стратилат” в с. Балша

Не е ясна точната дата на създаване на манастира. Някои легенди го датират от XII в., според някои учени пък манастирът е възникнал през XIV в., а според други - по-късно. Самото място е било известно на населението като „манастиро” и там наистина има следи от стари зидове. Не са правени разкопки, които да уточнят историята на това място. В края на XIX в. сградата вече е руина, и е ясно, че църквата е древна и не бива да се датира от XX в. Тогава стените са били издигнати отново и там са се заселили монахини. По-късно те умират, а жилищната постройка, в която са живели, рухнала след средата на XX в. През 70-те години на миналия век църквата е обновявана и поддържана от местните хора. Манастирът преживява разцвет в най-ново време. След 1996 г. църковното настоятелство започва да действа за пълно възстановяване на манастира. Усилията им се увенчават с успех през 2003 г., когато църквата и новопостроената към нея жилищна сграда са осветени от Негово светейшество българския патриарх Максим.
Сега църквата на манастира е променила своя облик в сравнение с това, което е била през Средновековието и Възраждането. Прибавен е открит притвор и камбанария към първия притвор.

Църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован

Друг паметник, който е в много добро състояние е църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован. Тя е построена през 1886 г. от майстор Игнат Петров от с. Касилак, Радомирско. Иконостасът е дело на майстора – резбар Стойчо Любенов, а иконите са от майстор Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Доспевски – брат на известния наш сънародник Станислав Доспевски от Самоков. Стенописите и декорацията на църквата са образци от късновъзрожденския период. Този паметник на културата възпитава младото поколение в любов към християнското учение и предизвиква възхищение от майсторите – строители и зографи.

Църквата „Св. Петка” в с. Войняговци

Църквата „Света Петка” се намира на площада в с. Войняговци. Построена преди Освобождението на България от османско владичество, през далечната 1869 г. Тя е част от Софийската Света гора. Църквата е много красива - каменна, вкопана в земята. Иконите и стенописите са реставрирани, но се нуждаят от допълнителна реставрация. Всяка година на храмовия празник на църквата - „Св. Преподобна Параскева” (Петковден) - 14 ноември, жителите на с. Войнеговци почитат света Петка, защото вярват, че светицата бди над селото. Пред храмовата икона поставят дарове и цветя, палят свещи.

Църката „Света Троица” в с. Мировяне

Църквата "Света Троица" в с.Мировяне е построен през 1871г. Цчлата е изграден от камък с изключение на покривната конструкция, която е дървена. Черквата е дълга 12м. и широка 6.80м. Майсторите й са от с.Тресанче - Битолско. Иконостаса на храма е дървен с два реда икони. Първия ред икони са на дванайсете апостола. Втория ред са иконите на Иисуса Христа, Света Богородица, Света Троица, Свети Йоан Кръстител, Свети Великомъченик Харалампи. Девет години по късно 1880г. се изографисва храма.  Зограф е Михаил Благовест с брат си. Изографията обхваща от сътворението на света до Възнесението на Иисуса Христа.

Църквата „Св. Николай чудотворец” в с. Локорско

Енорийската църква на с. Локорско „Св. Николай Чудотворец” е използвана и като гробищен храм. Най-старата част на църквата датира от 1831 - 1833 г. Първоначално тя е била еднокорабна, едноабсидна, с притвор, заделен от пространството на наоса чрез арка. По-късно е прибавен почти квадратен притвор, който според датировката на стенописите е от 1866 г. Градежът на стените е масивен, а покритието паянтово. В олтара има стенописи, датирани от 1835 г. През 1868 г. са изписани северната стена на наоса, стените на вътрешния притвор и източната стена на новия притвор. Вероятно трапезната е изградена в 1896 г., която дата е изписана върху една от вратите. Иконите върху стените на църквата са дело на самоковските зографи - Коста Петрович Вальов и Димитър Христов Зограф. Според някои автори, част от стенописите принадлежат на български живописец Тома Вишанов, известен като Молера, основоположник на Банската художествена школа. Поп Стоил, първенците на с. Локорско и някогашното настоятелство на храма поставят кована орнаментирана розетка на вратата от предверието на храма с текст: "1896г. - на Стоте", по случай стогодишнината от рождението на руския император.Понастоящем църквата е полуразрушена и достъпът до нея е много труден.

Църква „Вси Светии” в с. Подгумер

Идеята за построяване на църква възниква през 2000 г. и през следващата година е сформиран инициативен комитет, който подава необходимите документи до Столична община за безвъзмездно учредяване право на строеж на БПЦ. През 2002 г. инициативният комитет прераства в Църковно настоятелство за изграждане на храм в селото. През 2003 г. местният отец прави първата копка. Основни дарители са две семейства от Подгумер. През 2007 г. дарителите поемат изцяло изграждането на храма, направата на иконостаса, обзавеждането, с което стават истински ктитори на храма. Църквата „Вси Светии” е красива бяла постройка с квадратура 60 кв.м и купол. Построена е на възвишение, в непосредствена близост до кметството в центъра на селото. На 15.05.2010 г. храмът е осветен и открит от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Йоан, след три години усърдна работа от страна на църковното настоятелство, дарители и кметска управа. В Светия престол на храма са вградени мощи на св. мъченик Трифон. Предстои довършване на зографията и изписване иконите на иконостаса, за което се набират средства. Църквата е действаща и е отворена за посещение всеки ден. В нея служи енорийският свещеник протойерей Димитър Генчев. Храмът е посветен на Вси светии, тъй като в деня на почитането им се пада съборът на селото, наричан "Пресвета", който се чества първата неделя след християнския празник Петдесетница.

Църква „Възнесение господне” в с. Кътина

Църквата „Възнесение Господне” („Св. Спас”) в с. Кътина е построена през 1841 г. Потвърждение за това е ктиторският надпис, сочещ братята Дренъо и Вълчо като дарители на средствата за построяването ѝ. Двамата братя са смятани за родоначалници на двата най-големи рода в Кътина. Днес техните имена носят кварталите „Дреньовци“ и „Вълци“. Църквата е издигната вероятно върху останките на по-малък стар православен храм, чийто останки личат и днес около камбанарията на църквата.

Църква „Св. 40 мъченици” в с. Кътина

Църквата е нова, осветена с празничен водосвет на 30 май 2010 г. В храма са положени мощи на св. мчк Трифон. Строежът на храма е започнал през 1998 г. по инициатива на Крум Крумов, кмет на Кътина в периода 1995-1999 г. Строителството продължило близо 12 години. Църквата е издигната с помощта на Софийската митрополия, на местната управа и с доброволните дарения на жителите на с. Кътина, както и на фирми, отпуснали средства за строежа. Изградена е върху руините на стар параклис, намиращ се в края на селото и построен от местните жители по време на турското владичество по нашите земи. Хората го наричали „манастир”.

Църква "Св. Петка" в с. Балша

Средновековната църква "Света Петка" се намира близо до центъра на село Балша, до новата  църква, построена  през 1920 г., която носи същото име. Старата църква "Св.Петка"  е еднокорабна, едноапсидна (с доста широка апсида), с полуцилиндричен свод, който за съжаление е рухнал (незначителна част е запазена). Вътрешната дължина на наоса е 5,50 м,а широчината 4,85 м. Пред църквата се личат очертанията на стени,няколкото реда камъни показват, че в някакъв момент е имало и притвор (преддверие). Църквата има само един вход на западната стена,осветявала се е от един прозорец на южната стена,такъв е имало и в средата на апсидата. В църквата не е останал никакъв възпоменателен надпис, което би могло да просветли произхода и изсторията на паметника,липсват и предания. В архитектурно-планово изпълнение църквата много се доближава с множество селски и манастирски църкви из Западна България, роизхода на които се отнася от XIV в. (с. Беренде) до XvI-XVII в..Балшенската църква ще да е от по-старите и не ще да е по-късна от XIV-XV в.За това време говори и нейната живопис,по стил,техника и колорит се различава доста от стенописите на XVI-XVII в.

Параклис „Свети Спас” в с. Локорско

Параклисът „Свети Спас” е построен през 1997-98 г. на мястото на старо оброчище. Заслугата е на местни жители, които са помогнали с финансови средства и доброволен труд. Параклисът е с площ около 30 кв. м. и е изграден с „локорски камък” от местни зидари. Иконостасът е от черешово дърво и има много икони. Стените и купола все още не за изографисани. Към настоящия момент там има символична „камбанария” и нестандартна камбана. В близост до параклиса е изградена чешма от камък, пак дар от местните жители. Храмовият празник на параклиса - 40 дни след Великден се празнува събора на селото, когато в двора на параклиса се стичат жители и гости на Локорско.

В списъка на Националния институт по паметници на културата, като художествени паметници на културата са вписани и манастирът „Св. Три светители” с. Чепинци и църквата „Всех светих”.

Природни забележителности

Кътински пирамиди

Кътинските пирамиди са земни образувания в южното подножие на Софийска планина (Западна Стара планина). Разположени са до село Кътина и са се образували от ерозията на делувиалните наслаги, свелечени от планината. Те са различни по форма, цвят и големина. Повечето са заострени. Основата на пирамидите е оцветена в жълто-кафяво, а върховете им са с виненочервен цвят. По-известни са групите в долината на Големия дол. Четвъртата група от долу на горе е представлявала в миналото внушителна пясъчна композиция висока до 30 метра. В последните години обаче ерозията е намаляла заради изкуственото езеро и естественото залесяване и те са на изчезване (дори може да се разочаровете от това което е останало).

Кътинските пирамиди са обявени за Природна забележителност на 12.06.1962 г. с площ 11 хектара.

Крепостта “Белиград”

Крепостта Белиград е имала важно стратегическо значение, тъй като е пазела входа на планината и пътя, свързващ Софийското поле с важни провинции оттатък планината. Обявена е за народна старина през1927 г. Местните разказват легенда, за това че крепостта Белиград е построена през римско време като отбранително съоръжение на алтернативен път през Искърското дефиле. Според легендата последният й собственик, преди падането на България под турско робство бил знатен българин по времето на цар Иван Шишман и притежател на 14 мулета злато,  което при нападението е погребано в подземен тунел, заедно с част от обитателите, опитващи се да избягат от крепостта. Не е известна датата, на която крепостта е нападната, превзета и разрушена от турците. Днес от нея не е запазено нищо. Останали  са само спомени и огромни изкопи от иманяри, който придават още по загадъчен вид на местността.

Тракийски могили в с. Кубратово

Тракийски могили - надгробната могила, източно от селото в местността „Средно ливаде” и надгробната могила на половин километър от с.Кубратово са обявени през1955 г. като археологически паметници на културата с категория „национално значение”.

Етнографски музей в с. Чепинци

Намира се в кула изградена от Петко Огойски. Кулата е седем етажна и е изградена през 70-_те години на миналия век. В музея има около 300 експоната, които са събирани  от1956 г. до днес и разказват за историята на Чепинци.