Предстои фестивал на моноспектаклите SOFIA MONO 2012

Фестивалът на моноспектаклите ще стартира тази събота (7-ми юли) в София. Той е част от Календара на културните събития на Столична община и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата. Фестивалът ще се провежда в парка на Военна академия „Г. С. Раковски” 
    
    

ПРОГРАМА:

    
07. юли от 21.00 ч. “Едно малко радио” - Мая Новоселска 
    
08. юли от 21.00 ч. “Гъдулката гори” - Юлиан Рачков 
    
09. юли от 21.00 ч. “Български разкази” - Мариус Куркински 
    
10. юли от 21.00 ч. “Възгледите на един учител за народното творчество” - Камен Донев 

Информация за моноспектаклите:

МАЯ НОВОСЕЛСКА 
   “ЕДНО МАЛКО РАДИО”

    
   Мая Новоселска ще ни покаже актьорската дарба на универсалния актьор, интерпретиращ, имитиращ, пеещ, танцуващ, рисуващ, който влиза в прожекциите на класически мелодрами, комедиите на Чаплин и Братя Маркс, импровизира заедно с оперни певци и герои от мюзиклите Кабаре, Ах този Джаз, Коса. Това е първи опит у нас за поставяне на наречения от Питър Брук „ТОТАЛЕН ТЕАТЪР”. Той включва всички известни досега видове театрални прийоми и същевременно се стреми да избяга от познатото ни от сцената. Ще видим гмурването й в един имагинерен свят на музика и мечти, от който не може да излезе. По неочаквано луд начин ще ни разкаже живота си, не истинския, а мечтания от нея. Разхождайки се по сцената ще минава през всички радиостанции /класик, джаз, спорт, чалга, новини/. От фаза „радио”, лудостта е преминала във фаза „стрелка” от скалата на ултракъсите вълни. Сменяйки костюми, жанрове на пеене и поведение в стил Боби Макферин ще се опита да ни направи съпричастни на дълбоко личните неща, които я вълнуват. Ще се превъплъщава във всички видове музикални инструменти, ще танцува по различен начин пианото, контрабаса, кларинета, цигулката и ударните инструменти. Трагикомично ще търси на кого може да пее втори глас, ще го намери в лицето на Арита Франклин /прожектирана/ и постигнала мечтата си, ще поиска да я измести и да й вземе първия глас, да я махне въобще от сцената и да се идентифицира с нея. Така ще изчезне самата тя в екрана, на който се прожектират мечтите й. 

МАРИУС КУРКИНСКИ 
    
   “БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ” 
   ПО ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ, НАРОДНИ ПРИКАЗКИ И ПРЕДАНИЯ

    
   “Български разкази”е обобщено заглавие, но конкретна идея. Това са думите на моите родители, думите на техните родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ми приятели и близки. Разкази, които слушам всеки ден. Нашето ежедневно слово. Отделните части на спектакъла показват различни видове човешка мисъл, пресъздадена в различни видове слово. От народната приказка, през документалния разказ, до произведението на един автор. Три аспекта на българското съзнание, слово и живот: приказна необяснимост, документална безпощадност и авторско творчество. 
    „Български разкази”. Те непрестанно звучат и бучат около нас. Театърът ще ги пренесе вътре в нас. 
    Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни, на големите ни писатели. Те си приличат, те са близки, те трябва да стоят в душите ни като спомен и опора за един прекрасен райски свят. Свят, в който трябва да се завърнем. 
    Театърът трябва непрестанно да припомня тези гласове, тази нежна душевност, защото те ни трябват. Паметта ражда надежда. 

КАМЕН ДОНЕВ 
   “ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН УЧИТЕЛ ЗА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО”

    
   “...Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата. Това се вижда най-добре почивните дни, когато те отиват в селата, а хората от селата в събота и неделя посещават града, за да продават това, което отглеждат в самите села и да си закупят от града онова, което съответно в селата липсва. Така нареченият народен творец заучава, помни, изпълнява, но също така той трябва да интерпретира, фантазира и дообогатява основно с любов и от все сърце да предава на своите наследници дообогатяването. 
   Важното обаче е, че в народното творчество никой не иска да развали направеното, а обратното – да го направи по-хубаво. 
   Просто като боб . 
   Темата, с която ще се занимаем, е: 
   Преоткриването на народното творчество и широкото му прилагане в ежедневието за подобряване здравето, работоспособността, общуването и почивката на хората. Народните песни и танци могат да помогнат за справянето с житейските несгоди, стреса, самотата, скуката, проблеми с двигателно-опорния апарат, умората, негативните емоции, общуването. Както и да се приложи в целия диапазон на работната седмица, двата почивни дни и отделното време в личен план..."